6 oct 2025, 10:51

Изгоряла клечка кибрит

  Poesía
239 7 7

ИЗГОРЯЛА КЛЕЧКА ОТ КИБРИТ

 

Строих ли замъци от въздух –

каква безбрежна празнина?

Светът отново е премръзнал.

И ние нямаме вина.

 

Ограничавам ли те с нещо –

преситен ли си – ми кажи?

Кафето спря да е горещо

и не е сладко от лъжи.

 

И двамата не сме герои,

и драма няма, но защо

повтаряш реплики несвои

в спектакъл с трудно естество?

 

Да бъдеш искрен е различно,

предизвикателство дори.

И трудно е да те обичам,

щом в тебе пламък не гори.

 

Тръгни си, толкова е просто –

но въздуха ми остави.

От него ще съзидам моста,

по който да се върнеш ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...