Там, където луната и слънцето се срещат, в далечното... утре, искрят цветовете в злато и сребро. А звезди подреждат пасианси и гадаят мъдро - добро или зло? Заблестява изгрева с пурпурна мантия, на хоризонта се ражда деня, слънчев лъч играе с облака, посипва го с златен прах. Луната избледнява на небето и сбогом взема от своя брат. С целувка нежна по лицето те събуждам с обич аз. Дарявам те с цвета на изгрева... и вълшебство завещано от нощта! Тогава ми стига погледа, усмивката на твоето лице, за да съм щастлива - прегърни ме с две ръце!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Една прегръдка от една Добра Фея!Поздрави за това великолепно стихо!