Изгрев
Там, където луната и слънцето
се срещат, в далечното... утре,
искрят цветовете в злато и сребро.
А звезди подреждат пасианси
и гадаят мъдро - добро или зло?
Заблестява изгрева с пурпурна мантия,
на хоризонта се ражда деня,
слънчев лъч играе с облака,
посипва го с златен прах.
Луната избледнява на небето
и сбогом взема от своя брат.
С целувка нежна по лицето
те събуждам с обич аз.
Дарявам те с цвета на изгрева...
и вълшебство завещано от нощта!
Тогава ми стига погледа,
усмивката на твоето лице,
за да съм щастлива - прегърни ме с две ръце!
се срещат, в далечното... утре,
искрят цветовете в злато и сребро.
А звезди подреждат пасианси
и гадаят мъдро - добро или зло?
Заблестява изгрева с пурпурна мантия,
на хоризонта се ражда деня,
слънчев лъч играе с облака,
посипва го с златен прах.
Луната избледнява на небето
и сбогом взема от своя брат.
С целувка нежна по лицето
те събуждам с обич аз.
Дарявам те с цвета на изгрева...
и вълшебство завещано от нощта!
Тогава ми стига погледа,
усмивката на твоето лице,
за да съм щастлива - прегърни ме с две ръце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евелина Мавродиева Всички права запазени
