10 oct 2011, 0:39

Изгрев или залез 

  Poesía » Del paisaje
691 0 1

 

Стоях на самотната скала,

някъде накрай морето,

а под нея бушуваше вода,

вълните се разбиваха и ето:

 

ти стоеше там със мен

и гледаше в далечината

как се ражда новият ден

и как посреща го водата.

 

Аз не те видях, но знам,

че някак го усетих,

ти просто беше там.

Не питай как, аз просто го усетих.

 

19. 01. 2011

 

© Александра Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??