Изгрев или залез
Стоях на самотната скала,
някъде накрай морето,
а под нея бушуваше вода,
вълните се разбиваха и ето:
ти стоеше там със мен
и гледаше в далечината
как се ражда новият ден
и как посреща го водата.
Аз не те видях, но знам,
че някак го усетих,
ти просто беше там.
Не питай как, аз просто го усетих.
19. 01. 2011
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Иванова Все права защищены