Изгрев или залез
Стоях на самотната скала,
някъде накрай морето,
а под нея бушуваше вода,
вълните се разбиваха и ето:
ти стоеше там със мен
и гледаше в далечината
как се ражда новият ден
и как посреща го водата.
Аз не те видях, но знам,
че някак го усетих,
ти просто беше там.
Не питай как, аз просто го усетих.
19. 01. 2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Иванова Всички права запазени