Стоях на самотната скала,
някъде накрай морето,
а под нея бушуваше вода,
вълните се разбиваха и ето:
ти стоеше там със мен
и гледаше в далечината
как се ражда новият ден
и как посреща го водата.
Аз не те видях, но знам,
че някак го усетих,
ти просто беше там.
Не питай как, аз просто го усетих.
19. 01. 2011
© Александра Иванова Всички права запазени