20 ago 2020, 0:30

Изгрев край Варвара

704 0 0

По хоризонта алена жарава,

полазва сякаш от нощта,
звездите мигом избледняват,

събрани от невидима ръка.
Скалите остри и солени,

посрещат уморените нозе,
очите, трескаво червени,

се взират в озареното небе.
От синята вода изплува бавно,

огромният оранжев диск,
и малка чайка снежнобяла,

се спуска над морето с дрезгав вик.
Там долу плискат се вълните сини,

неуморими и солени от сълзи,
една след друга в пясъка се впиват,

и после се стопяват без следи.
Далеч във тази синя необятност,

със палав бриз в издутите платна,
вълните пори бяла платноходка,

уверено поела към дома.
Около нея скачат и се гонят,

делфини, като палави деца,
ветрецът бавно изсушава,

сълзите върху нашите лица.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...