По хоризонта алена жарава,

полазва сякаш от нощта,
звездите мигом избледняват,

събрани от невидима ръка.
Скалите остри и солени,

посрещат уморените нозе,
очите, трескаво червени,

се взират в озареното небе.
От синята вода изплува бавно,

огромният оранжев диск,
и малка чайка снежнобяла,

се спуска над морето с дрезгав вик.
Там долу плискат се вълните сини,

неуморими и солени от сълзи,
една след друга в пясъка се впиват,

и после се стопяват без следи.
Далеч във тази синя необятност,

със палав бриз в издутите платна,
вълните пори бяла платноходка,

уверено поела към дома.
Около нея скачат и се гонят,

делфини, като палави деца,
ветрецът бавно изсушава,

сълзите върху нашите лица.