20 jul 2005, 9:43

Изгрева зад мръсния прозорец

  Poesía
1.3K 0 7

Когато дойде изгрева след дълга нощ
и виждаш го през мръсния прозорец,
това не прави изгрева по-грозен,
той пак ще блесне с цялата си мощ.

Когато сам си между четири стени
и чувстваш, че се задушаваш,
защо ти е да се предаваш,
щом може да се проветри?

Пръстта е бъдещи треви,
които галят ходилата.
Нима ще предадеш жената,
която беше и която си?

Ти виждаш изгрева зад мръсния прозорец,
и влиза въздух между твоите стени...
Дълбоко вдишай! Продължи!
Какво тук значи мнението на хората...

Какво тук значи думата лъжи???

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усмихнах се най-сърдечно на коментара ти, благодаря, смятам, че въздействието е основният смисъл на поезията
  • Усмихнах се най-сърдечно четейки го! Браво!
  • Невероятно благодаря , поздрав и на теб
  • Невероятно красиво!Браво, че Музата ти те е накара да го напишеш!Поздрав!
  • Всъщност ми се ще да кажа нещо за това стихотворение. Скоро пътувах с влак по маршрута София-Бургас и около 5-6 сутринта, докато всички спяха, тънката оранжево-розова линия на изгрева преряза хоризонта, а аз си седях сам сама в тишината и гледах грозно мръсния прозорец... Не е ли изумително колко често в живота позволяваме на елементарните неща да отнемат от красотата на нещо велико? Не е ли изумително как забравяме какво се крие зад мръсния прозорец само заради факта, че той е по-близо до собствените ни невиждащи очи...
    Надявам се стиха да ви хареса...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...