Jul 20, 2005, 9:43 AM

Изгрева зад мръсния прозорец

Poetry

1.3K 0 7

Когато дойде изгрева след дълга нощ
и виждаш го през мръсния прозорец,
това не прави изгрева по-грозен,
той пак ще блесне с цялата си мощ.

Когато сам си между четири стени
и чувстваш, че се задушаваш,
защо ти е да се предаваш,
щом може да се проветри?

Пръстта е бъдещи треви,
които галят ходилата.
Нима ще предадеш жената,
която беше и която си?

Ти виждаш изгрева зад мръсния прозорец,
и влиза въздух между твоите стени...
Дълбоко вдишай! Продължи!
Какво тук значи мнението на хората...

Какво тук значи думата лъжи???

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Маичка (Мая)

Усмихнах се най-сърдечно на коментара ти, благодаря, смятам, че въздействието е основният смисъл на поезията

2005-08-07T22:00:41+03:00
galentina (Галина Златева)

Усмихнах се най-сърдечно четейки го! Браво!

2005-08-07T15:53:03+03:00
Маичка (Мая)

Невероятно благодаря , поздрав и на теб

2005-08-07T15:47:27+03:00
iral (Мария Гюзелева)

Невероятно красиво!Браво, че Музата ти те е накара да го напишеш!Поздрав!

2005-08-04T13:05:21+03:00
Маичка (Мая)

Всъщност ми се ще да кажа нещо за това стихотворение. Скоро пътувах с влак по маршрута София-Бургас и около 5-6 сутринта, докато всички спяха, тънката оранжево-розова линия на изгрева преряза хоризонта, а аз си седях сам сама в тишината и гледах грозно мръсния прозорец... Не е ли изумително колко често в живота позволяваме на елементарните неща да отнемат от красотата на нещо велико? Не е ли изумително как забравяме какво се крие зад мръсния прозорец само заради факта, че той е по-близо до собствените ни невиждащи очи...
Надявам се стиха да ви хареса...

2005-07-21T02:32:07+03:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0