yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
9 mar 2017, 12:18

Изгряващо утро 

  Poesía » De amor, Verso libre
1676 5 8

Разгръщаме дните на изминалото време,

не изброили бръчките, набраздили

ранените души.

А животът пробяга в най-хубавата ни пролет.

Време, което измерва старостта на тръстиките

и живота на избуяла гора.

Дирехме сред папрата, в спомените, в щурите

песни на пойните птици.

Бяхме пленници на стихиите на човешките страсти.

Измръзнахме без обич дори през пролетта.

Чакахме се, бягайки след чайките край морето.

Ала се открихме в късна есен, спряла

пред стълбището на живота.

Разминахме се, за да  се срещнем.

С пречистена вяра да влезем в храма и

одеждите на времето.

Докоснахме неуловимото дихание и своята съдба.

От натежала нежност да склоним глава на силно рамо.

Мисълта ще отдъхне пред неясното бъдеще

на всяко утро, изгряло в мечтите ни.

 

 

 

 

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Гаврил за коментара
  • След дните на изминалото време да посрещнеш изгряващото утро дори неясното бъдеще е пропито с надеждата за утрешният ден.
    Поздрав!
  • Благодаря ти Младен за коментара
  • Точно философската лирика ти приляга, Йонка. И друг път съм споделял това свое мнение. Много интересна и замисляща творба поднасяш, наситена с една неуловимост.
  • Благодаря за коментара Стойчо, Васеи Силве за коментара
  • "Мисълта ще отдъхне пред неясното бъдеще
    на всяко утро, изгряло в мечтите ни."!!!
    Браво, Йонче!
  • След толкова чакане изгряващото утро е балсам за душата. Харесах!
  • И все пак среща има!Браво,силна поезия!
Propuestas
: ??:??