Изгряващо утро
Разгръщаме дните на изминалото време,
не изброили бръчките, набраздили
ранените души.
А животът пробяга в най-хубавата ни пролет.
Време, което измерва старостта на тръстиките
и живота на избуяла гора.
Дирехме сред папрата, в спомените, в щурите
песни на пойните птици.
Бяхме пленници на стихиите на човешките страсти.
Измръзнахме без обич дори през пролетта.
Чакахме се, бягайки след чайките край морето.
Ала се открихме в късна есен, спряла
пред стълбището на живота.
Разминахме се, за да се срещнем.
С пречистена вяра да влезем в храма и
одеждите на времето.
Докоснахме неуловимото дихание и своята съдба.
От натежала нежност да склоним глава на силно рамо.
Мисълта ще отдъхне пред неясното бъдеще
на всяко утро, изгряло в мечтите ни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
