Изгряващо утро
Разгръщаме дните на изминалото време,
не изброили бръчките, набраздили
ранените души.
А животът пробяга в най-хубавата ни пролет.
Време, което измерва старостта на тръстиките
и живота на избуяла гора.
Дирехме сред папрата, в спомените, в щурите
песни на пойните птици.
Бяхме пленници на стихиите на човешките страсти.
Измръзнахме без обич дори през пролетта.
Чакахме се, бягайки след чайките край морето.
Ала се открихме в късна есен, спряла
пред стълбището на живота.
Разминахме се, за да се срещнем.
С пречистена вяра да влезем в храма и
одеждите на времето.
Докоснахме неуловимото дихание и своята съдба.
От натежала нежност да склоним глава на силно рамо.
Мисълта ще отдъхне пред неясното бъдеще
на всяко утро, изгряло в мечтите ни.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти Гаврил за коментара
-
След дните на изминалото време да посрещнеш изгряващото утро дори неясното бъдеще е пропито с надеждата за утрешният ден.
Поздрав! -
Благодаря ти Младен за коментара
-
Точно философската лирика ти приляга, Йонка. И друг път съм споделял това свое мнение. Много интересна и замисляща творба поднасяш, наситена с една неуловимост.
-
Благодаря за коментара Стойчо, Васеи Силве за коментара
-
"Мисълта ще отдъхне пред неясното бъдеще
на всяко утро, изгряло в мечтите ни."!!!
Браво, Йонче! -
След толкова чакане изгряващото утро е балсам за душата. Харесах!
-
И все пак среща има!Браво,силна поезия!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
