Разгръщаме дните на изминалото време,
не изброили бръчките, набраздили
ранените души.
А животът пробяга в най-хубавата ни пролет.
Време, което измерва старостта на тръстиките
и живота на избуяла гора.
Дирехме сред папрата, в спомените, в щурите
песни на пойните птици.
Бяхме пленници на стихиите на човешките страсти.
Измръзнахме без обич дори през пролетта.
Чакахме се, бягайки след чайките край морето.
Ала се открихме в късна есен, спряла ...