Искам времето да се препъне
в къдриците на моето дете
и усмивката отново да огъне
гордото ми бащино сърце...
Сълзùте по негладената риза
са засъхнали като ръжда.
Помниш ли, че без паспорт, без виза,
като граждани на ничия страна,
с теб излязохме от коловоза,
чертаещ бъдещата ни съдба
и се изправихме пред сладката угроза
да останем винаги деца? ...