Изгубен
Искам времето да се препъне
в къдриците на моето дете
и усмивката отново да огъне
гордото ми бащино сърце...
Сълзùте по негладената риза
са засъхнали като ръжда.
Помниш ли, че без паспорт, без виза,
като граждани на ничия страна,
с теб излязохме от коловоза,
чертаещ бъдещата ни съдба
и се изправихме пред сладката угроза
да останем винаги деца?
Но тя изглежда разгадала
нашия шахматен похват.
Реши да ни сложи преграда,
накратко - постави ни в мат,
а после измина година -
роди се и наш'то момче.
От неволя реших да замина,
пребродих безброй градове,
търсех, но все не намирах,
подслон под открито небе,
а по темето зимата ровеше
със свойте бели ръце...
Така се събудих завчера,
със снимка на малко дете.
Пристан не успях да намеря,
вас житейският влак ми отне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
