бармах (Леонид Стоянов)
103 724
23.04.2010 г., 11:05 ч.

Изгубен 

  Поезия
714 0 4

Искам времето да се препъне

в къдриците на моето дете

и усмивката отново да огъне

гордото ми бащино сърце...

 

Сълзùте по негладената риза

са засъхнали като ръжда.

Помниш ли, че без паспорт, без виза,

като граждани на ничия страна,

 

с теб излязохме от коловоза,

чертаещ бъдещата ни съдба

и се изправихме пред сладката угроза

да останем винаги деца?

 

Но тя изглежда разгадала

нашия шахматен похват.

Реши да ни сложи преграда,

накратко - постави ни в мат,

 

а после измина година -

роди се и наш'то момче.

От неволя реших да замина,

пребродих безброй градове,

 

търсех, но все не намирах,

подслон под открито небе,

а по темето зимата ровеше

със свойте бели ръце...

 

Така се събудих завчера,

със снимка на малко дете.

Пристан не успях да намеря,

вас житейският влак ми отне.

 

 

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??