Изгубен
Искам времето да се препъне
в къдриците на моето дете
и усмивката отново да огъне
гордото ми бащино сърце...
Сълзùте по негладената риза
са засъхнали като ръжда.
Помниш ли, че без паспорт, без виза,
като граждани на ничия страна,
с теб излязохме от коловоза,
чертаещ бъдещата ни съдба
и се изправихме пред сладката угроза
да останем винаги деца?
Но тя изглежда разгадала
нашия шахматен похват.
Реши да ни сложи преграда,
накратко - постави ни в мат,
а после измина година -
роди се и наш'то момче.
От неволя реших да замина,
пребродих безброй градове,
търсех, но все не намирах,
подслон под открито небе,
а по темето зимата ровеше
със свойте бели ръце...
Така се събудих завчера,
със снимка на малко дете.
Пристан не успях да намеря,
вас житейският влак ми отне.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
