16 feb 2008, 0:19

Изгубен

Poesía

914 0 4

Защо не мога очите си да отворя?
Защо не искам съня да прогоня?
Защо толкова искам да живея?
Защо не съм готов с вечността да се слея?

Защо не мога луната в мен да разлюбя?
Защо не искам гнева да пробудя?
Защо обичам на брега да стоя?
Защо не искам океана да прелетя?

Защо не мога да докосна небесата?
Защо не искам да следвам съдбата?
Защо не търся път към светлината?
Защо желая да се изгубя в мъглата?

Защо не мога да напусна Празнотата?
Защо не искам да хвана камата?
Защо толкова искам да се влюбя?
Защо не съм готов себе си да изгубя?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Бубчето (Александра Ангелова)

Трудни въпроси, затова пък си ги задал прекрасно!Браво за произведението!

2009-07-22T17:38:16+03:00
Maxine (Аз де)

... ъ-ъ-ъ ... защото се е случило да се родиш човек?

2008-02-16T11:36:31+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Защо пред света сме толкова грешни,
не те карам да решаваш ребуси,
но с тези въпросчета "смешми",
не ме питаш мен, а... себе си!..

2008-02-16T01:49:17+02:00
Shade (Мими)

Защо ли...иска ми се да имах отговори на тези въпроси...много хубав стих

2008-02-16T00:49:20+02:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0