16 февр. 2008 г., 00:19

Изгубен

919 0 4
Защо не мога очите си да отворя?
Защо не искам съня да прогоня?
Защо толкова искам да живея?
Защо не съм готов с вечността да се слея?

Защо не мога луната в мен да разлюбя?
Защо не искам гнева да пробудя?
Защо обичам на брега да стоя?
Защо не искам океана да прелетя?

Защо не мога да докосна небесата?
Защо не искам да следвам съдбата?
Защо не търся път към светлината?
Защо желая да се изгубя в мъглата?

Защо не мога да напусна Празнотата?
Защо не искам да хвана камата?
Защо толкова искам да се влюбя?
Защо не съм готов себе си да изгубя?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Страхил Събев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трудни въпроси, затова пък си ги задал прекрасно!Браво за произведението!
  • ... ъ-ъ-ъ ... защото се е случило да се родиш човек?
  • Защо пред света сме толкова грешни,
    не те карам да решаваш ребуси,
    но с тези въпросчета "смешми",
    не ме питаш мен, а... себе си!..
  • Защо ли...иска ми се да имах отговори на тези въпроси...много хубав стих

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...