24 abr 2007, 14:47

ИЗГУБЕН ПУЛС

  Poesía
2.2K 1 13
ИЗГУБЕН ПУЛС
 
Отчаян вик пронизва с болка...
Изгубен пулс в човешката ръка!...
Аз само питам: още колко
ще бъдат жертвите без имена?...
 
Едно дете лежи на пътя,
над него майка му стои...
За нея сякаш че е глуха
тълпата в двете й страни...
 
Една жена лежи на пътя,
над нея е отчаян мъж...
И сякаш целият му свят потъва
в един пороен и погубващ дъжд...
 
Едно момче лежи на пътя -
на майка си единствен син;
на татко си - момчето скъпо -
обичан и незаменим...
 
Един човек лежи на пътя,
човек със много имена...
Над него - нечовешка мъка
с изгубен пулс в човешката душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилян Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страшен текст .... мм мн готино стихотворение... супер истинско и реално Поздравления
  • Тъжно.....но за жалост е реалност!!!
  • Много добре описваш нещата в стиховете си, избираш наистина актуални теми но пробвай малко да ни развеселиш че ми се доплака за тези хора
  • Поздрави! Още един страхотен стих
  • Оле,толкова истинско и тъжно!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...