24 апр. 2007 г., 14:47

ИЗГУБЕН ПУЛС

2.2K 1 13
ИЗГУБЕН ПУЛС
 
Отчаян вик пронизва с болка...
Изгубен пулс в човешката ръка!...
Аз само питам: още колко
ще бъдат жертвите без имена?...
 
Едно дете лежи на пътя,
над него майка му стои...
За нея сякаш че е глуха
тълпата в двете й страни...
 
Една жена лежи на пътя,
над нея е отчаян мъж...
И сякаш целият му свят потъва
в един пороен и погубващ дъжд...
 
Едно момче лежи на пътя -
на майка си единствен син;
на татко си - момчето скъпо -
обичан и незаменим...
 
Един човек лежи на пътя,
човек със много имена...
Над него - нечовешка мъка
с изгубен пулс в човешката душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дилян Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страшен текст .... мм мн готино стихотворение... супер истинско и реално Поздравления
  • Тъжно.....но за жалост е реалност!!!
  • Много добре описваш нещата в стиховете си, избираш наистина актуални теми но пробвай малко да ни развеселиш че ми се доплака за тези хора
  • Поздрави! Още един страхотен стих
  • Оле,толкова истинско и тъжно!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....