24.04.2007 г., 14:47

ИЗГУБЕН ПУЛС

2.2K 1 13
ИЗГУБЕН ПУЛС
 
Отчаян вик пронизва с болка...
Изгубен пулс в човешката ръка!...
Аз само питам: още колко
ще бъдат жертвите без имена?...
 
Едно дете лежи на пътя,
над него майка му стои...
За нея сякаш че е глуха
тълпата в двете й страни...
 
Една жена лежи на пътя,
над нея е отчаян мъж...
И сякаш целият му свят потъва
в един пороен и погубващ дъжд...
 
Едно момче лежи на пътя -
на майка си единствен син;
на татко си - момчето скъпо -
обичан и незаменим...
 
Един човек лежи на пътя,
човек със много имена...
Над него - нечовешка мъка
с изгубен пулс в човешката душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилян Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страшен текст .... мм мн готино стихотворение... супер истинско и реално Поздравления
  • Тъжно.....но за жалост е реалност!!!
  • Много добре описваш нещата в стиховете си, избираш наистина актуални теми но пробвай малко да ни развеселиш че ми се доплака за тези хора
  • Поздрави! Още един страхотен стих
  • Оле,толкова истинско и тъжно!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...