Apr 24, 2007, 2:47 PM

ИЗГУБЕН ПУЛС

  Poetry
2.2K 1 13
ИЗГУБЕН ПУЛС
 
Отчаян вик пронизва с болка...
Изгубен пулс в човешката ръка!...
Аз само питам: още колко
ще бъдат жертвите без имена?...
 
Едно дете лежи на пътя,
над него майка му стои...
За нея сякаш че е глуха
тълпата в двете й страни...
 
Една жена лежи на пътя,
над нея е отчаян мъж...
И сякаш целият му свят потъва
в един пороен и погубващ дъжд...
 
Едно момче лежи на пътя -
на майка си единствен син;
на татко си - момчето скъпо -
обичан и незаменим...
 
Един човек лежи на пътя,
човек със много имена...
Над него - нечовешка мъка
с изгубен пулс в човешката душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилян Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страшен текст .... мм мн готино стихотворение... супер истинско и реално Поздравления
  • Тъжно.....но за жалост е реалност!!!
  • Много добре описваш нещата в стиховете си, избираш наистина актуални теми но пробвай малко да ни развеселиш че ми се доплака за тези хора
  • Поздрави! Още един страхотен стих
  • Оле,толкова истинско и тъжно!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....