Изгубен смисъл

18 jul 2011, 1:01

Poesía » Filosófica

571 0 2

Празни думи, кухи, непотребни,

колкото да пълнят тишината,

тях самотни, тъжни, изморени

приютява ги душата.

Оживяват в миг, лъжовно

щастие от тях излита

и сърцето някак злобно

в примките фалшиви вплита.

Кухи дни и черни мисли,

души, пропити със умора.

Търсейки изгубен смисъл,

забравихме да бъдем хора.

В душите не откриваме утеха,

изкуствено съчувствие ни грам...

Облечени в черната си дреха,

разбрахме що е то да бъдеш сам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.