Изгубен смисъл
Празни думи, кухи, непотребни,
колкото да пълнят тишината,
тях самотни, тъжни, изморени
приютява ги душата.
Оживяват в миг, лъжовно
щастие от тях излита
и сърцето някак злобно
в примките фалшиви вплита.
Кухи дни и черни мисли,
души, пропити със умора.
Търсейки изгубен смисъл,
забравихме да бъдем хора.
В душите не откриваме утеха,
изкуствено съчувствие ни грам...
Облечени в черната си дреха,
разбрахме що е то да бъдеш сам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Или Дадарова Все права защищены
