Изгубен смисъл

Jul 18, 2011, 1:01 AM

Poetry » Phylosophy

570 0 2

Празни думи, кухи, непотребни,

колкото да пълнят тишината,

тях самотни, тъжни, изморени

приютява ги душата.

Оживяват в миг, лъжовно

щастие от тях излита

и сърцето някак злобно

в примките фалшиви вплита.

Кухи дни и черни мисли,

души, пропити със умора.

Търсейки изгубен смисъл,

забравихме да бъдем хора.

В душите не откриваме утеха,

изкуствено съчувствие ни грам...

Облечени в черната си дреха,

разбрахме що е то да бъдеш сам.

Please sign in with your account so you can comment and vote.