31 jul 2007, 13:53

Изгубен спомен 

  Poesía
604 0 3
Изгубен спомен


Когато съм сама, не плача.
Потъвам във забравена изгора
и някак си без срам палачът
прерязва моята умора.

А там, в далечината, за кой ли път проблясват
звездиците на спомените пак,
губят се в тъмата и угасват,
отлитат като пътнически влак...

© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Учудвам се, че едно 15-годишно момиче може да пише такава зряла поезия... Талантът ти наистина е голям!
  • Понякога просто се налага да пуснеш спомените да си идат.. за да могат нови, по-хубави да заемат тяхното място... Поздрав!
  • Хубаво е!Поздрав!
Propuestas
: ??:??