Jul 31, 2007, 1:53 PM

Изгубен спомен 

  Poetry
635 0 3
Изгубен спомен
Когато съм сама, не плача.
Потъвам във забравена изгора
и някак си без срам палачът
прерязва моята умора.
А там, в далечината, за кой ли път проблясват
звездиците на спомените пак,
губят се в тъмата и угасват,
отлитат като пътнически влак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Единствена All rights reserved.

Random works
: ??:??