Изгубен спомен
Когато съм сама, не плача.
Потъвам във забравена изгора
и някак си без срам палачът
прерязва моята умора.
А там, в далечината, за кой ли път проблясват
звездиците на спомените пак,
губят се в тъмата и угасват,
отлитат като пътнически влак...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up