22 oct 2007, 9:02

Изгубена

Poesía

1.1K 0 3

Изгубена се чувствам аз...
изгубена във бремето на времето...
На себе си сякаш искам да докажа
коя съм, какво мога и какво желая.
Изгубена се чувствам, изгубена
във ритъма на времето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

gothwolf (Християн)

Стихотворението ти е много хубаво - и по смисъл и по построяване. Само това нещо не ми звучи наред: "във бремето на времето" (не знам, имам чувството, че ритъмът се губи).

2007-10-22T13:51:15+03:00
Apaika (Арлина)

Времето е просто фикция...
Потърси дълбоко в себе си...
не се пилей навън!

2007-10-22T10:30:49+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Времето и на мен не ми стига.
Никога, и тогава се изгубваме.
Хубаво стихотворение. С обич.

2007-10-22T10:12:19+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0