22 oct 2007, 9:02

Изгубена

  Poesía
1.1K 0 3
Изгубена се чувствам аз...
изгубена във бремето на времето...
На себе си сякаш искам да докажа
коя съм, какво мога и какво желая.
Изгубена се чувствам, изгубена
във ритъма на времето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Цветанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихотворението ти е много хубаво - и по смисъл и по построяване. Само това нещо не ми звучи наред: "във бремето на времето" (не знам, имам чувството, че ритъмът се губи).
  • Времето е просто фикция...
    Потърси дълбоко в себе си...
    не се пилей навън!
  • Времето и на мен не ми стига.
    Никога, и тогава се изгубваме.
    Хубаво стихотворение. С обич.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...