Oct 22, 2007, 9:02 AM

Изгубена

Poetry

1.1K 0 3

Изгубена се чувствам аз...
изгубена във бремето на времето...
На себе си сякаш искам да докажа
коя съм, какво мога и какво желая.
Изгубена се чувствам, изгубена
във ритъма на времето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gothwolf (Християн)

Стихотворението ти е много хубаво - и по смисъл и по построяване. Само това нещо не ми звучи наред: "във бремето на времето" (не знам, имам чувството, че ритъмът се губи).

2007-10-22T13:51:15+03:00
Apaika (Арлина)

Времето е просто фикция...
Потърси дълбоко в себе си...
не се пилей навън!

2007-10-22T10:30:49+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Времето и на мен не ми стига.
Никога, и тогава се изгубваме.
Хубаво стихотворение. С обич.

2007-10-22T10:12:19+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0