divinagi (Даниела Цветанова)
31 127
22.10.2007 г., 9:02 ч.

Изгубена 

  Поезия
789 0 3
Изгубена се чувствам аз...
изгубена във бремето на времето...
На себе си сякаш искам да докажа
коя съм, какво мога и какво желая.
Изгубена се чувствам, изгубена
във ритъма на времето...

© Даниела Цветанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стихотворението ти е много хубаво - и по смисъл и по построяване. Само това нещо не ми звучи наред: "във бремето на времето" (не знам, имам чувството, че ритъмът се губи).
  • Времето е просто фикция...
    Потърси дълбоко в себе си...
    не се пилей навън!
  • Времето и на мен не ми стига.
    Никога, и тогава се изгубваме.
    Хубаво стихотворение. С обич.
Предложения
: ??:??