22.10.2007 г., 9:02

Изгубена

1.1K 0 3
Изгубена се чувствам аз...
изгубена във бремето на времето...
На себе си сякаш искам да докажа
коя съм, какво мога и какво желая.
Изгубена се чувствам, изгубена
във ритъма на времето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Цветанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворението ти е много хубаво - и по смисъл и по построяване. Само това нещо не ми звучи наред: "във бремето на времето" (не знам, имам чувството, че ритъмът се губи).
  • Времето е просто фикция...
    Потърси дълбоко в себе си...
    не се пилей навън!
  • Времето и на мен не ми стига.
    Никога, и тогава се изгубваме.
    Хубаво стихотворение. С обич.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...