Изгубена

Слънцето залезе.
Небето се обагри в розово,
пурпурно и синьо.

Една звезда на хоризонта.
След нея друга и небето потъмня.
Тих вятър и птича песен се чуват във нощта.
Последва блясък... после тишина.
Нежни звуци, сила, светлина разбиват
пустошта и самотата на парчета.

И всяка мисъл и душа притаиха дъх
в очакване на бялата Луна.
Ето я... изгря!

Мракът поглъща живота в себе си,
но тя се бори, озарява пътя на една
изгубена душа, дава покой и
топлина бледа, оставя диря-огън
в едно замръзнало сърце.
Една искра в човешки поглед и пламък
лумна, завъртя се, загоря.
Надеждата отново закънтя в ума,
размаза граници и натроши страха.
Любовта се върна под нова,
силна светлина и изпепели всяка
проклета паднала сълза!