25 мая 2010 г., 22:42

Изгубена

926 0 0

Слънцето залезе.
Небето се обагри в розово,
пурпурно и синьо.

Една звезда на хоризонта.
След нея друга и небето потъмня.
Тих вятър и птича песен се чуват във нощта.
Последва блясък... после тишина.
Нежни звуци, сила, светлина разбиват
пустошта и самотата на парчета.

И всяка мисъл и душа притаиха дъх
в очакване на бялата Луна.
Ето я... изгря!

Мракът поглъща живота в себе си,
но тя се бори, озарява пътя на една

изгубена душа, дава покой и
топлина бледа, оставя диря-огън
в едно замръзнало сърце.
Една искра в човешки поглед и пламък
лумна, завъртя се, загоря.
Надеждата отново закънтя в ума,
размаза граници и натроши страха.
Любовта се върна под нова,
силна светлина и изпепели всяка
проклета паднала сълза!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антъни Мейсън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...