25.05.2010 г., 22:42

Изгубена

924 0 0

Слънцето залезе.
Небето се обагри в розово,
пурпурно и синьо.

Една звезда на хоризонта.
След нея друга и небето потъмня.
Тих вятър и птича песен се чуват във нощта.
Последва блясък... после тишина.
Нежни звуци, сила, светлина разбиват
пустошта и самотата на парчета.

И всяка мисъл и душа притаиха дъх
в очакване на бялата Луна.
Ето я... изгря!

Мракът поглъща живота в себе си,
но тя се бори, озарява пътя на една

изгубена душа, дава покой и
топлина бледа, оставя диря-огън
в едно замръзнало сърце.
Една искра в човешки поглед и пламък
лумна, завъртя се, загоря.
Надеждата отново закънтя в ума,
размаза граници и натроши страха.
Любовта се върна под нова,
силна светлина и изпепели всяка
проклета паднала сълза!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антъни Мейсън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...