vessina (Веселина Узунова)
7

4 may 2014, 22:51

Изгубена

Poesía

1.2K 0 4

Изгубена

Изгубих се някъде там в безкрая

на спомени, чувства,

несбъднати мечти.

Изгубих се търсейки рая

на щастието, любовта и

приятелства добри.

Изгубих вярата, че там някъде в края

по пътя надежда ме чака една.

Да, орисията ми е такава!

Да се лутам все така.

Да губя. Да намирам.

Разпилени чувства да събирам.

Намери ме Ти и ме поведи

по пътя щастлив и добър.

Сред звезди от обич и мир,

сред вселени от вяра

романтични луни...

Намери ме, ще чакам,

като малко послушно дете.

Ни крачка встрани не ще направя.

Намери ме и ме упъти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vessina (Веселина Узунова)

Благодаря Rimoza за добрата оценка на моето скромно творчество!За мен е чест да бъда коментира от такъв добър автор като вас. Да, наистина понякога трябва да завали, за да оценим красотата на дъгата. Поздрави и от мен!

2014-07-13T10:32:42+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Пожелавам и на лирическата, и на прекрасната
авторка винаги да помнят, че само след дъжд,
блести дъга, няма ли дъжд, няма и дъга.
Много хубав елегичен стих с оптимистичен финал!
ПОЗДРАВИ!

2014-07-12T07:57:02+03:00
vessina (Веселина Узунова)

Благодаря за добрите думи и оценката!Това е нещо, което преживях отдавна, но едва сега събрах смелост да го споделя!

2014-05-05T18:15:37+03:00
Helius (Елена Костадинова)

Не си загубила вярата и надеждата,
след като чакаш да те намерят!
Изгубена, объркана, но с вяра - не забравай,че
най- тъмно е преди зазоряване!
Поздрав за откровението!

2014-05-05T17:01:57+03:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0