4 may 2014, 22:51

Изгубена 

  Poesía
799 0 4

Изгубена

 

Изгубих се някъде там в безкрая

на спомени, чувства,

несбъднати мечти.

Изгубих се търсейки рая

на щастието,  любовта и

приятелства добри.

Изгубих вярата, че там някъде в края

по пътя надежда ме чака една.

Да, орисията ми е такава!

Да се лутам все така.

Да губя. Да намирам.

Разпилени чувства да събирам.

 

Намери ме Ти и ме поведи

по пътя щастлив и добър.

Сред звезди от обич и мир,

сред вселени от вяра

романтични луни...

Намери ме, ще чакам,

като малко послушно дете.

Ни крачка встрани не ще направя.

Намери ме и ме упъти!

 

 

 

© Веселина Узунова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Rimoza за добрата оценка на моето скромно творчество!За мен е чест да бъда коментира от такъв добър автор като вас. Да, наистина понякога трябва да завали, за да оценим красотата на дъгата. Поздрави и от мен!
  • Пожелавам и на лирическата, и на прекрасната
    авторка винаги да помнят, че само след дъжд,
    блести дъга, няма ли дъжд, няма и дъга.
    Много хубав елегичен стих с оптимистичен финал!
    ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря за добрите думи и оценката!Това е нещо, което преживях отдавна, но едва сега събрах смелост да го споделя!
  • Не си загубила вярата и надеждата,
    след като чакаш да те намерят!
    Изгубена, объркана, но с вяра - не забравай,че
    най- тъмно е преди зазоряване!
    Поздрав за откровението!
Propuestas
: ??:??