4 may 2014, 22:51

Изгубена

  Poesía
1.2K 0 4

Изгубена

 

Изгубих се някъде там в безкрая

на спомени, чувства,

несбъднати мечти.

Изгубих се търсейки рая

на щастието,  любовта и

приятелства добри.

Изгубих вярата, че там някъде в края

по пътя надежда ме чака една.

Да, орисията ми е такава!

Да се лутам все така.

Да губя. Да намирам.

Разпилени чувства да събирам.

 

Намери ме Ти и ме поведи

по пътя щастлив и добър.

Сред звезди от обич и мир,

сред вселени от вяра

романтични луни...

Намери ме, ще чакам,

като малко послушно дете.

Ни крачка встрани не ще направя.

Намери ме и ме упъти!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Узунова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Rimoza за добрата оценка на моето скромно творчество!За мен е чест да бъда коментира от такъв добър автор като вас. Да, наистина понякога трябва да завали, за да оценим красотата на дъгата. Поздрави и от мен!
  • Пожелавам и на лирическата, и на прекрасната
    авторка винаги да помнят, че само след дъжд,
    блести дъга, няма ли дъжд, няма и дъга.
    Много хубав елегичен стих с оптимистичен финал!
    ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря за добрите думи и оценката!Това е нещо, което преживях отдавна, но едва сега събрах смелост да го споделя!
  • Не си загубила вярата и надеждата,
    след като чакаш да те намерят!
    Изгубена, объркана, но с вяра - не забравай,че
    най- тъмно е преди зазоряване!
    Поздрав за откровението!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...