4 мая 2014 г., 22:51

Изгубена

1.2K 0 4

Изгубена

 

Изгубих се някъде там в безкрая

на спомени, чувства,

несбъднати мечти.

Изгубих се търсейки рая

на щастието,  любовта и

приятелства добри.

Изгубих вярата, че там някъде в края

по пътя надежда ме чака една.

Да, орисията ми е такава!

Да се лутам все така.

Да губя. Да намирам.

Разпилени чувства да събирам.

 

Намери ме Ти и ме поведи

по пътя щастлив и добър.

Сред звезди от обич и мир,

сред вселени от вяра

романтични луни...

Намери ме, ще чакам,

като малко послушно дете.

Ни крачка встрани не ще направя.

Намери ме и ме упъти!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Узунова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Rimoza за добрата оценка на моето скромно творчество!За мен е чест да бъда коментира от такъв добър автор като вас. Да, наистина понякога трябва да завали, за да оценим красотата на дъгата. Поздрави и от мен!
  • Пожелавам и на лирическата, и на прекрасната
    авторка винаги да помнят, че само след дъжд,
    блести дъга, няма ли дъжд, няма и дъга.
    Много хубав елегичен стих с оптимистичен финал!
    ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря за добрите думи и оценката!Това е нещо, което преживях отдавна, но едва сега събрах смелост да го споделя!
  • Не си загубила вярата и надеждата,
    след като чакаш да те намерят!
    Изгубена, объркана, но с вяра - не забравай,че
    най- тъмно е преди зазоряване!
    Поздрав за откровението!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...