4.05.2014 г., 22:51

Изгубена

1.2K 0 4

Изгубена

 

Изгубих се някъде там в безкрая

на спомени, чувства,

несбъднати мечти.

Изгубих се търсейки рая

на щастието,  любовта и

приятелства добри.

Изгубих вярата, че там някъде в края

по пътя надежда ме чака една.

Да, орисията ми е такава!

Да се лутам все така.

Да губя. Да намирам.

Разпилени чувства да събирам.

 

Намери ме Ти и ме поведи

по пътя щастлив и добър.

Сред звезди от обич и мир,

сред вселени от вяра

романтични луни...

Намери ме, ще чакам,

като малко послушно дете.

Ни крачка встрани не ще направя.

Намери ме и ме упъти!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Узунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Rimoza за добрата оценка на моето скромно творчество!За мен е чест да бъда коментира от такъв добър автор като вас. Да, наистина понякога трябва да завали, за да оценим красотата на дъгата. Поздрави и от мен!
  • Пожелавам и на лирическата, и на прекрасната
    авторка винаги да помнят, че само след дъжд,
    блести дъга, няма ли дъжд, няма и дъга.
    Много хубав елегичен стих с оптимистичен финал!
    ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря за добрите думи и оценката!Това е нещо, което преживях отдавна, но едва сега събрах смелост да го споделя!
  • Не си загубила вярата и надеждата,
    след като чакаш да те намерят!
    Изгубена, объркана, но с вяра - не забравай,че
    най- тъмно е преди зазоряване!
    Поздрав за откровението!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....