17 mar 2016, 17:54

Изгубена

  Poesía
917 2 18

ИЗГУБЕНА

 

Себе си изгубих ли? Не зная.

Сякаш съм на тъмен кръстопът

с пътища, потънали в безкрая.

Кой от тях е правилният път?

 

Кой да избера, по кой да тръгна?

С вяра накъде да продължа?

Някак от сърцето да изтръгна

болка и вина. Да издържа.

 

Стъпка да направя и разкрия

смисъл в отредената съдба.

Себе си отново да открия,

с пътя нов към моята душа.

 

Веси_Еси (Еси)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....