2 jul 2007, 8:58

Изгубена Любов

  Poesía
782 0 0
 

Цял живот все някой друг ни контролира.

Дойде момента, в който веки се спира и се налага да избира,

 чувства си сам да управлява така, че любовта ни да не ни наранява.

Живота с вдигната глава посрещам и всяка твоя ласка

или болка от любов в сърцето ти усещам.

С инат и търпение всеки от нас в живота,

заблуден и замечтан тръгва в своята посока .

Грешка ли правим огромна и тази нощ с друг да си,

а не с мечтата твоя, с мен да си свободна.

Вината ми бе голяма, но запомни: за това са нужни двама!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомира Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...