Изгубена Любов
784
0
0
Цял живот все някой друг ни контролира.
Дойде момента, в който веки се спира и се налага да избира,
чувства си сам да управлява така, че любовта ни да не ни наранява.
Живота с вдигната глава посрещам и всяка твоя ласка
или болка от любов в сърцето ти усещам.
С инат и търпение всеки от нас в живота,
заблуден и замечтан тръгва в своята посока .
Грешка ли правим огромна и тази нощ с друг да си,
а не с мечтата твоя, с мен да си свободна.
Вината ми бе голяма, но запомни: за това са нужни двама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомира Христова Всички права запазени
