2 июл. 2007 г., 08:58

Изгубена Любов

781 0 0
 

Цял живот все някой друг ни контролира.

Дойде момента, в който веки се спира и се налага да избира,

 чувства си сам да управлява така, че любовта ни да не ни наранява.

Живота с вдигната глава посрещам и всяка твоя ласка

или болка от любов в сърцето ти усещам.

С инат и търпение всеки от нас в живота,

заблуден и замечтан тръгва в своята посока .

Грешка ли правим огромна и тази нощ с друг да си,

а не с мечтата твоя, с мен да си свободна.

Вината ми бе голяма, но запомни: за това са нужни двама!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомира Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...