Jul 2, 2007, 8:58 AM

Изгубена Любов

  Poetry
780 0 0
 

Цял живот все някой друг ни контролира.

Дойде момента, в който веки се спира и се налага да избира,

 чувства си сам да управлява така, че любовта ни да не ни наранява.

Живота с вдигната глава посрещам и всяка твоя ласка

или болка от любов в сърцето ти усещам.

С инат и търпение всеки от нас в живота,

заблуден и замечтан тръгва в своята посока .

Грешка ли правим огромна и тази нощ с друг да си,

а не с мечтата твоя, с мен да си свободна.

Вината ми бе голяма, но запомни: за това са нужни двама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомира Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...