29 jul 2008, 13:52

Изгубена половина

  Poesía
971 0 0

Сърцето - потънало в мрак,

душата - изгаря.

Замислена, пак

за отминалите дни мечтая.

 

За приятелите предишни,

за общия ни смях,

за сълзите излишни,

които проливах пред тях.

 

Усмивките искрени

потънаха в пръстта.

Сълзите потискани

излязоха на повърхността.

 

Сбогувахме се неочаквано

с обичта помежду ни.

Приятелство оплаквано

помрачи деня ми.

 

Разбито сърце

на две половини.

Твоите и моите ръце -

отдавна разделени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Девс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....