Jul 29, 2008, 1:52 PM

Изгубена половина

  Poetry
967 0 0

Сърцето - потънало в мрак,

душата - изгаря.

Замислена, пак

за отминалите дни мечтая.

 

За приятелите предишни,

за общия ни смях,

за сълзите излишни,

които проливах пред тях.

 

Усмивките искрени

потънаха в пръстта.

Сълзите потискани

излязоха на повърхността.

 

Сбогувахме се неочаквано

с обичта помежду ни.

Приятелство оплаквано

помрачи деня ми.

 

Разбито сърце

на две половини.

Твоите и моите ръце -

отдавна разделени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Девс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...