29 июл. 2008 г., 13:52

Изгубена половина

972 0 0

Сърцето - потънало в мрак,

душата - изгаря.

Замислена, пак

за отминалите дни мечтая.

 

За приятелите предишни,

за общия ни смях,

за сълзите излишни,

които проливах пред тях.

 

Усмивките искрени

потънаха в пръстта.

Сълзите потискани

излязоха на повърхността.

 

Сбогувахме се неочаквано

с обичта помежду ни.

Приятелство оплаквано

помрачи деня ми.

 

Разбито сърце

на две половини.

Твоите и моите ръце -

отдавна разделени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Девс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...