12 ago 2010, 12:30

Изгубена в нощта

  Poesía
719 0 1

Правя стъпка в нощта

и срещам пак твърда стена.

 

Лутам се в безкраен лабиринт.

Откъде ли дойдох, а къде ли отидох?

Входа загубих в гъста мъгла,
а изходът сякаш от мене се крие.

 

Накъде ли да тръгна?

А къде ще пристигна?

Въпрос след въпрос,
а отговор нийде.

 

Сладък глас долита в нощта
и една китара ми шепне нежни слова.
Мелодията крехка се губи в тъма,
а е тъй сладка и омайна сега.

 

Като моряк, следващ сирена,
тръгвам след нея с тъга.

Зная, че гибел ме чака,
но продължавам да крача сама.

 

Деяна Шейкарова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деяна Шейкарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...