Правя стъпка в нощта

и срещам пак твърда стена.

Лутам се в безкраен лабиринт.

Откъде ли дойдох, а къде ли отидох?

Входа загубих в гъста мъгла,
а изходът сякаш от мене се крие.

Накъде ли да тръгна?

А къде ще пристигна?

Въпрос след въпрос,
а отговор нийде.

Сладък глас долита в нощта
и една китара ми шепне нежни слова.
Мелодията крехка се губи в тъма,
а е тъй сладка и омайна сега.

Като моряк, следващ сирена,
тръгвам след нея с тъга.

Зная, че гибел ме чака,
но продължавам да крача сама.

Деяна Шейкарова