Изгубена в нощта
Правя стъпка в нощта
и срещам пак твърда стена.
Лутам се в безкраен лабиринт.
Откъде ли дойдох, а къде ли отидох?
Входа загубих в гъста мъгла,
а изходът сякаш от мене се крие.
Накъде ли да тръгна?
А къде ще пристигна?
Въпрос след въпрос,
а отговор нийде.
Сладък глас долита в нощта
и една китара ми шепне нежни слова.
Мелодията крехка се губи в тъма,
а е тъй сладка и омайна сега.
Като моряк, следващ сирена,
тръгвам след нея с тъга.
Зная, че гибел ме чака,
но продължавам да крача сама.
Деяна Шейкарова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деяна Шейкарова Всички права запазени
