20 nov 2016, 17:06

Изгубената ми душа

721 2 0

Кой живее в този свят, 

никой и ничия душа. 

Тук за любов няма дума, 

само злото е на власт. 

 

Но чух случайно аз безгласен, 

сляп и сгушен в самота, 

онзи тих и тъй самотен 

глас на моята тъга. 

 

Няма никой, само той е

сам и борещ се със страха, 

този страх, така виновен, 

да си сам в безкрайната тъма. 

 

Но защо ли е самотен

сред мнозината души. 

Кой ги спира в тъмнината, 

да искрят като звезди. 

 

Аз знам че все някой ден, 

две души самотни като мен, 

ще се срещнат във дома, 

на отдавна изгубената им мечта. 

 

И щом открият любовта, 

ще направят чудеса. 

Нищо че ще са сами - 

мисълта "държи на мен" ще ги крепи. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преслава Гечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...