20 нояб. 2016 г., 17:06

Изгубената ми душа

718 2 0

Кой живее в този свят, 

никой и ничия душа. 

Тук за любов няма дума, 

само злото е на власт. 

 

Но чух случайно аз безгласен, 

сляп и сгушен в самота, 

онзи тих и тъй самотен 

глас на моята тъга. 

 

Няма никой, само той е

сам и борещ се със страха, 

този страх, така виновен, 

да си сам в безкрайната тъма. 

 

Но защо ли е самотен

сред мнозината души. 

Кой ги спира в тъмнината, 

да искрят като звезди. 

 

Аз знам че все някой ден, 

две души самотни като мен, 

ще се срещнат във дома, 

на отдавна изгубената им мечта. 

 

И щом открият любовта, 

ще направят чудеса. 

Нищо че ще са сами - 

мисълта "държи на мен" ще ги крепи. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преслава Гечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...