Кой живее в този свят,
никой и ничия душа.
Тук за любов няма дума,
само злото е на власт.
Но чух случайно аз безгласен,
сляп и сгушен в самота,
онзи тих и тъй самотен
глас на моята тъга.
Няма никой, само той е
сам и борещ се със страха,
този страх, така виновен,
да си сам в безкрайната тъма.
Но защо ли е самотен
сред мнозината души.
Кой ги спира в тъмнината,
да искрят като звезди.
Аз знам че все някой ден,
две души самотни като мен,
ще се срещнат във дома,
на отдавна изгубената им мечта.
И щом открият любовта,
ще направят чудеса.
Нищо че ще са сами -
мисълта "държи на мен" ще ги крепи.
© Преслава Гечева Все права защищены