Изгубената ми душа

Кой живее в този свят, 

никой и ничия душа. 

Тук за любов няма дума, 

само злото е на власт. 

Но чух случайно аз безгласен, 

сляп и сгушен в самота, 

онзи тих и тъй самотен 

глас на моята тъга. 

Няма никой, само той е

сам и борещ се със страха, 

този страх, така виновен, 

да си сам в безкрайната тъма. 

Но защо ли е самотен

сред мнозината души. 

Кой ги спира в тъмнината, 

да искрят като звезди. 

Аз знам че все някой ден, 

две души самотни като мен, 

ще се срещнат във дома, 

на отдавна изгубената им мечта. 

И щом открият любовта, 

ще направят чудеса. 

Нищо че ще са сами - 

мисълта "държи на мен" ще ги крепи.